Стара ямболско-сливенска трагикомедия
Автор: Генка Богданова
Срещнали се във Крушаре,
двама кметове – другари.
Сливенският се осмял,
в сила мъжка разцъфтял.
Ямболският кмет пък бил,
мрачен, тъжен и унил.
- Хей, защо си тъжен, братко?
Казвай зора си накратко!-
рекъл сливенският кмет.
- Казвай, що не е наред?
Да не би в туй мирно време
да си имаш ти проблеми
като кмет на Ямбол град?
Ти кметуваш там от млад.
- В Ямбол всичко е наред,
ама пусти мой късмет,
нещо случи се със мен,
имам страшен аз проблем.
Моят „ набор“ ме предаде,
поста си без време сдаде.
Клюмна, клекна изведнъж,
та съм вече полу – мъж.
- Е, напразно се тревожиш,
пак да любиш ти ще можеш!-
казал сливенският кмет.
Ето ти от мен съвет:
В болницата ни военна,
ще го вдигнат непременно.
Докторите ни прочути,
със войнишки атрибути
ще ти подменят "яйцата"
и ще влезеш пак в играта.
Бил съветът му ефектен,
резултатът пък – перфектен.
Минали година, две.
Сливенският кмет реве,
„наборът му сдал багажа“
и не мърда от „гаража“.
Ямболският кмет теши го:
- В болницата покажи го!
Докторите ви прочути
със войнишки атрибути,
пак ще те направят мъж,
ще го вдигаш изведнъж.
Срещнали се те след време.
Сливенският кмет пак дреме,
пак е мрачен и унил,
поглед във земята впил.
- Но, защо си тъжен, братко?
- Нямаше ефект, накратко,
нищо, че лежах под ножа –
„наборът“ съвсем не може! -
нещастният въздишал пак.
Засмян широко под мустак,
рекъл ямболският кмет.
- Да, имал си проклет късмет!
Докторите ви прочути,
с мойте стари „атрибути“
твоите са подменили,
затова си пак без сили.
Нещо ми подсказва тука,
че си сгазил нещо лука,
затова са те лишили
те от мъжките ти сили.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
