Стара ямболско-сливенска трагикомедия
Автор: Генка Богданова
Срещнали се във Крушаре,
двама кметове – другари.
Сливенският се осмял,
в сила мъжка разцъфтял.
Ямболският кмет пък бил,
мрачен, тъжен и унил.
- Хей, защо си тъжен, братко?
Казвай зора си накратко!-
рекъл сливенският кмет.
- Казвай, що не е наред?
Да не би в туй мирно време
да си имаш ти проблеми
като кмет на Ямбол град?
Ти кметуваш там от млад.
- В Ямбол всичко е наред,
ама пусти мой късмет,
нещо случи се със мен,
имам страшен аз проблем.
Моят „ набор“ ме предаде,
поста си без време сдаде.
Клюмна, клекна изведнъж,
та съм вече полу – мъж.
- Е, напразно се тревожиш,
пак да любиш ти ще можеш!-
казал сливенският кмет.
Ето ти от мен съвет:
В болницата ни военна,
ще го вдигнат непременно.
Докторите ни прочути,
със войнишки атрибути
ще ти подменят "яйцата"
и ще влезеш пак в играта.
Бил съветът му ефектен,
резултатът пък – перфектен.
Минали година, две.
Сливенският кмет реве,
„наборът му сдал багажа“
и не мърда от „гаража“.
Ямболският кмет теши го:
- В болницата покажи го!
Докторите ви прочути
със войнишки атрибути,
пак ще те направят мъж,
ще го вдигаш изведнъж.
Срещнали се те след време.
Сливенският кмет пак дреме,
пак е мрачен и унил,
поглед във земята впил.
- Но, защо си тъжен, братко?
- Нямаше ефект, накратко,
нищо, че лежах под ножа –
„наборът“ съвсем не може! -
нещастният въздишал пак.
Засмян широко под мустак,
рекъл ямболският кмет.
- Да, имал си проклет късмет!
Докторите ви прочути,
с мойте стари „атрибути“
твоите са подменили,
затова си пак без сили.
Нещо ми подсказва тука,
че си сгазил нещо лука,
затова са те лишили
те от мъжките ти сили.
© Генка Богданова All rights reserved.
