Старата библиотека
Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.
Пуста цифрова епоха ми докара този гнет.
Други времена дойдоха - на компютър и таблет.
В по-далечните години, (тъй щастливи бяха те)
жаден някой ще намине, и ще иска да чете.
В мен да си намери книга, както иманяр - сребро,
и духът му да въздига гениалното перо.
Уж на Библията Свята съм наречена, нали?
А защо от самотата толкоз много ме боли?"
Тъй дочух я да нарежда своя тъжен монолог,
книжна дама без надежда, но пък кръстена от Бог.
И духът ми я прегърна. В миг сълзите й изтрих.
А скръбта, що в мен посърна, се изплака с този стих...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
