Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762
16.10.2019 г., 19:19 ч.

Старата библиотека 

  Поезия » Гражданска
586 1 5

Старата библиотека проговори с тъжен глас.
"Позабрави ме човека и съсипана съм аз.
Всички мои етажерки мухъл ги мори, и прах.
Като прелъстени щерки бъдещето им видях.

 

Пуста цифрова епоха ми докара този гнет.
Други времена дойдоха - на компютър и таблет.
В по-далечните години, (тъй щастливи бяха те)
жаден някой ще намине, и ще иска да чете.

 

В мен да си намери книга, както иманяр - сребро,
и духът му да въздига гениалното перо.
Уж на Библията Свята съм наречена, нали?
А защо от самотата толкоз много ме боли?"

 

Тъй дочух я да нарежда своя тъжен монолог,
книжна дама без надежда, но пък кръстена от Бог.
И духът ми я прегърна. В миг сълзите й изтрих.
А скръбта, що в мен посърна, се изплака с този стих...

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??