30 июн. 2012 г., 23:01

Старата дреха 

  Поэзия
767 0 10
Навън е празник.
В пъстрата гълчава
и аз, залутан сред тълпата, крача.
Над Дунав топъл залез се стопява,
от сивата вода извира здрачът
и може би бих бил усмихнат, весел
– все пак е хубав ден, все пак е празник
сред багрите на тази късна есен –
но нещо ме смущава и ме дразни.
Аз знам какво е.
В нов костюм и с цвете
и аз празнувам, но вървя навъсен – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Все права защищены

Предложения
: ??:??