26 авг. 2006 г., 16:18

Старата жена

Поэзия

865 0 12

Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.

Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.

Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете.

Но стихна горският пожар.
Умори се слънцето да грее.
Единствен вятърът все още вее
и разпилява искри жар.

Сега във бръчки – всяка спомен –
със дъха си във деня бездомен,
нарисува старата жена
младостта си – миг преди смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Романтик (Христо Костов)

Много от твоите стихове съм прочел и въпреки, че не съм ги коментирал, смятам че са едни от стойностните в сайта!!!
Поздрави за стиха!!!

2006-08-26T20:40:16+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Браво, Вестине! Стихотворението ти, а и коментарът ти ме накараха да си ги представя тези жени. Като мадони са, с тяхното спокойствие, че са изпълнили мисията си на тази земя. Върна ме към картините на "Майстора".
Всяка бръчка - спомен и един пълен и истински живот. Сега жените сме други, пак носим по много дини под мишница, но сме по-борбени, по-непримирими, загубили оная женственост, оная смиреност и доброта, с които те са тъкали чергите, месили хляба, отглеждали по няколко деца и почитали мъжа си.

Поздрав от мен!

2006-08-26T20:38:24+03:00
stephanova (Йорданка Стефанова)

Нежно, тъжно и красиво! Много хубаво! Браво!

2006-08-26T19:59:01+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Красиво си представил живота! Поздрави!

2006-08-26T19:41:06+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Така е.Годините идват и си отиват...
Живота-свещица докоснала вятъра...
Интересен замисъл!

2006-08-26T19:07:44+03:00