26 ago 2006, 16:18

Старата жена

  Poesía
860 0 12
Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.

Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.

Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете.

Но стихна горският пожар.
Умори се слънцето да грее.
Единствен вятърът все още вее
и разпилява искри жар.

Сега във бръчки – всяка спомен –
със дъха си във деня бездомен,
нарисува старата жена
младостта си – миг преди смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много от твоите стихове съм прочел и въпреки, че не съм ги коментирал, смятам че са едни от стойностните в сайта!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Браво, Вестине! Стихотворението ти, а и коментарът ти ме накараха да си ги представя тези жени. Като мадони са, с тяхното спокойствие, че са изпълнили мисията си на тази земя. Върна ме към картините на "Майстора".
    Всяка бръчка - спомен и един пълен и истински живот. Сега жените сме други, пак носим по много дини под мишница, но сме по-борбени, по-непримирими, загубили оная женственост, оная смиреност и доброта, с които те са тъкали чергите, месили хляба, отглеждали по няколко деца и почитали мъжа си.

    Поздрав от мен!
  • Нежно, тъжно и красиво! Много хубаво! Браво!
  • Красиво си представил живота! Поздрави!
  • Така е.Годините идват и си отиват...
    Живота-свещица докоснала вятъра...
    Интересен замисъл!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...