26 ago 2006, 16:18

Старата жена 

  Poesía
775 0 12
Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.
Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.
Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??