Aug 26, 2006, 4:18 PM

Старата жена

Poetry

866 0 12

Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.

Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.

Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете.

Но стихна горският пожар.
Умори се слънцето да грее.
Единствен вятърът все още вее
и разпилява искри жар.

Сега във бръчки – всяка спомен –
със дъха си във деня бездомен,
нарисува старата жена
младостта си – миг преди смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Много от твоите стихове съм прочел и въпреки, че не съм ги коментирал, смятам че са едни от стойностните в сайта!!!
Поздрави за стиха!!!

2006-08-26T20:40:16+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Браво, Вестине! Стихотворението ти, а и коментарът ти ме накараха да си ги представя тези жени. Като мадони са, с тяхното спокойствие, че са изпълнили мисията си на тази земя. Върна ме към картините на "Майстора".
Всяка бръчка - спомен и един пълен и истински живот. Сега жените сме други, пак носим по много дини под мишница, но сме по-борбени, по-непримирими, загубили оная женственост, оная смиреност и доброта, с които те са тъкали чергите, месили хляба, отглеждали по няколко деца и почитали мъжа си.

Поздрав от мен!

2006-08-26T20:38:24+03:00
stephanova (Йорданка Стефанова)

Нежно, тъжно и красиво! Много хубаво! Браво!

2006-08-26T19:59:01+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Красиво си представил живота! Поздрави!

2006-08-26T19:41:06+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Така е.Годините идват и си отиват...
Живота-свещица докоснала вятъра...
Интересен замисъл!

2006-08-26T19:07:44+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0