Старата жена
Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.
Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.
Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете.
Но стихна горският пожар.
Умори се слънцето да грее.
Единствен вятърът все още вее
и разпилява искри жар.
Сега във бръчки – всяка спомен –
със дъха си във деня бездомен,
нарисува старата жена
младостта си – миг преди смъртта.
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.
Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.
Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете.
Но стихна горският пожар.
Умори се слънцето да грее.
Единствен вятърът все още вее
и разпилява искри жар.
Сега във бръчки – всяка спомен –
със дъха си във деня бездомен,
нарисува старата жена
младостта си – миг преди смъртта.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
