Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
26.08.2006 г., 16:18 ч.

Старата жена 

  Поезия
720 0 12
Поседна старата жена,
от спомените уморена.
Глава наведе към снега
от тишината покорена.

Не беше тихо в младостта.
Далече беше самотата.
Рисуваше живот със сладостта
на извор бликнал от душата.

Потече изворът в река,
със сласт покрила бреговете.
Преброди цялата земя
със шепота на дъждовете.

Но стихна горският пожар.
Умори се слънцето да грее.
Единствен вятърът все още вее
и разпилява искри жар.

Сега във бръчки – всяка спомен –
със дъха си във деня бездомен,
нарисува старата жена
младостта си – миг преди смъртта.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много от твоите стихове съм прочел и въпреки, че не съм ги коментирал, смятам че са едни от стойностните в сайта!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Браво, Вестине! Стихотворението ти, а и коментарът ти ме накараха да си ги представя тези жени. Като мадони са, с тяхното спокойствие, че са изпълнили мисията си на тази земя. Върна ме към картините на "Майстора".
    Всяка бръчка - спомен и един пълен и истински живот. Сега жените сме други, пак носим по много дини под мишница, но сме по-борбени, по-непримирими, загубили оная женственост, оная смиреност и доброта, с които те са тъкали чергите, месили хляба, отглеждали по няколко деца и почитали мъжа си.

    Поздрав от мен!
  • Нежно, тъжно и красиво! Много хубаво! Браво!
  • Красиво си представил живота! Поздрави!
  • Така е.Годините идват и си отиват...
    Живота-свещица докоснала вятъра...
    Интересен замисъл!
  • Поздрави, Злати, и благодаря!
  • Прочетох коментара ти, но нали сме различни На мен ми прозвуча като равносметка. То и сега е така в повечето села. Трябва да продължаваш да пишеш, Митко, защото имаш силно изразена сетивност. Изобщо не те четкам, това е вече изградено мнение.
  • Благодаря ви. Аз лично имам съмнения за стиха си, Злати. Не помна повода. Преди няколко години живеех в едно село. Там имаше доста баби. От онези села, в които мъжете ги виждаш или в кръчмата, или в църквата, или в гробищата. Жените като преди векове - винаги пред къщите, по нивите, край детските люлки, край чешмата, и край гробовете на старите си мъже... Поздрави на всички.
  • Поздравления!Прекрасен стих!
  • Прекрасно,много си добър.
    Живота бързо преминава
    важно е какво остава.

    поздрав и усмивка
  • Хубава идея за равносметката, Митко. Хареса ми и последователността й. Поздравявам те и за стиха, и че си се сетил да пишеш на тази тема.
  • Много ми хареса
Предложения
: ??:??