4 авг. 2011 г., 18:41

Старата къща 

  Поэзия » Другая
974 0 22
Навръх деня, във който най-накрая
ще я съборят с гръм и с трясък луд,
минавам - звездоброец от безкрая,
така и не замръкнал в топъл скут.
И виждам как човек с булдозер вънка
мотор припалва и до час комай
ще прекоси през ивицата тънка
на моя детски поднебесен рай.
Не знам защо обаче тъй са сухи
очите му като на трезвен поп,
щом двора, в който къщата ще рухне,
замязал е на зле поддържан гроб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??