Старата къща
Навръх деня, във който най-накрая
ще я съборят с гръм и с трясък луд,
минавам - звездоброец от безкрая,
така и не замръкнал в топъл скут.
И виждам как човек с булдозер вънка
мотор припалва и до час комай
ще прекоси през ивицата тънка
на моя детски поднебесен рай.
Не знам защо обаче тъй са сухи
очите му като на трезвен поп,
щом двора, в който къщата ще рухне,
замязал е на зле поддържан гроб.
И се пропукват керемиди, стълби,
и охтичави панти глас дерат...
(че с горест август лесничко могъл би
да преизпълни жежката си гръд)
И миг преди да сринат безпощадно
вселената ми с кирки и тръби, с отворени клепачи тя ще се падне като в корида смъртно жегнат бик...
ще я съборят с гръм и с трясък луд,
минавам - звездоброец от безкрая,
така и не замръкнал в топъл скут.
И виждам как човек с булдозер вънка
мотор припалва и до час комай
ще прекоси през ивицата тънка
на моя детски поднебесен рай.
Не знам защо обаче тъй са сухи
очите му като на трезвен поп,
щом двора, в който къщата ще рухне,
замязал е на зле поддържан гроб.
И се пропукват керемиди, стълби,
и охтичави панти глас дерат...
(че с горест август лесничко могъл би
да преизпълни жежката си гръд)
И миг преди да сринат безпощадно
вселената ми с кирки и тръби, с отворени клепачи тя ще се падне като в корида смъртно жегнат бик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
