Старата къща
В неделя тишината е студена.
Камбаната във църквата се мръщи.
Оградата опасва като вена
дома, към който в този ден се връщам.
Вятърът шушука във тревата.
Цветята задушават се от клюки.
Ръждясала е правата лопата,
мотиката от разправии счупена.
Стъклата са прашасали от мъка.
Мишки са нагризали кириша.
Напукани стените са помръкнали,
коминът се е срутил да не диша.
Гущер се пече на калдъръма,
сякаш ме очаква да се върна.
Вратата ме посреща като съмнала.
Ключът е в мен. Сега ще я прегърна.
Душата на дома щом ме усети,
ще разлюлее старите завеси.
Покривката на масата ще светне.
Надеждата с мен в този дом ще влезе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
