29 abr 2009, 11:05

Старата къща 

  Poesía
436 0 8

В неделя тишината е студена.
Камбаната във църквата се мръщи.
Оградата опасва като вена
дома, към който в този ден се връщам.

Вятърът шушука във тревата.
Цветята задушават се от клюки.
Ръждясала е правата лопата,
мотиката от разправии счупена.

Стъклата са прашасали от мъка.
Мишки са нагризали кириша.
Напукани стените са помръкнали,
коминът се е срутил да не диша.

Гущер се пече на калдъръма,
сякаш ме очаква да се върна.
Вратата ме посреща като съмнала.
Ключът е в мен. Сега ще я прегърна.

Душата на дома щом ме усети,
ще разлюлее старите завеси.
Покривката на масата ще светне.
Надеждата с мен в този дом ще влезе.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??