Не вещае нищо хубаво нощта,
денят познава се от сутринта.
Магьосница със жезъл във ръка
в казан разбърква радост и тъга.
А хората с криле на гордостта,
понесени от гребен на вълна,
забързани във земните дела,
за миг не мислят за старата Съдба.
В казана туря всичките неща,
късмет и несполука, обич с ревността.
Болест, здраве, щастие и самота.
Запалва огън от надежди, бърка.
Накрая с жезъл пръска по света,
поръсва всички, стари и деца.
За някого е зла, за друг – добра
така до днес е, от стари времена.
© Хари Спасов Все права защищены