В Климент Старчовден пристига –

старец, млад, дете се вдига

и по улици, площади

лумват празничните клади.

В маски телени лицата,

розови като цветята,

бели като облак перест,

скачат като петльо герест.

А пък някои юнаци –

и с изписани мустаци!

Хлопки, чанове и врява,

веселба голяма става.

На зелената ливада

Пролетта пристъпва млада –

като пъпка е красива,

като роза свежа, жива.

Кукерите в кръг застават,

тихо тя ги благославя.

Зимата се скрила в пруста –

върла сватя хлевоуста,

с вятър вие и пустосва,

селото със студ дамгосва.

Скокна, към тълпата тича,

разбесняла се, нарича:

– Черни сажди от ръжанка,

светлото да стане сянка,

бялото да стане черно,

а доброто – зло безмерно.

Слънце в облак да се скрие,

сняг билата да покрие,

паликошът да угасне,

мрак рогат да е всевластен!

Бял ден благ и нощ гърбата –

в миг сменете си местата!

Облаци небето скриват,

над изпръхналите ниви

сняг прехвърча, вятър вее,

зима Климент пак владее.

Старец сабя си замята,

па съсече злата сватя.

Снеговете се стопиха

и утихна хладен вихър.

Пролетта, добра невеста,

пак разнася благи вести

и нарича – из полята

да узрее жито златно,

да сме весели, честити

и със стока плодовита.

Чак до другата година

здраве, берекет да има!

  Стихотворението участва в Националния конкурс "Магията на кукера"2024 в с. Климент и спечели специална награда.