7.03.2024 г., 6:56

Старчовден

512 0 0

В Климент Старчовден пристига –

старец, млад, дете се вдига

и по улици, площади

лумват празничните клади.

В маски телени лицата,

розови като цветята,

бели като облак перест,

скачат като петльо герест.

А пък някои юнаци –

и с изписани мустаци!

Хлопки, чанове и врява,

веселба голяма става.

На зелената ливада

Пролетта пристъпва млада –

като пъпка е красива,

като роза свежа, жива.

Кукерите в кръг застават,

тихо тя ги благославя.

 

Зимата се скрила в пруста –

върла сватя хлевоуста,

с вятър вие и пустосва,

селото със студ дамгосва.

Скокна, към тълпата тича,

разбесняла се, нарича:

– Черни сажди от ръжанка,

светлото да стане сянка,

бялото да стане черно,

а доброто – зло безмерно.

Слънце в облак да се скрие,

сняг билата да покрие,

паликошът да угасне,

мрак рогат да е всевластен!

Бял ден благ и нощ гърбата –

в миг сменете си местата!

 

Облаци небето скриват,

над изпръхналите ниви

сняг прехвърча, вятър вее,

зима Климент пак владее.

Старец сабя си замята,

па съсече злата сватя.

Снеговете се стопиха

и утихна хладен вихър.

Пролетта, добра невеста,

пак разнася благи вести

и нарича – из полята

да узрее жито златно,

да сме весели, честити

и със стока плодовита.

Чак до другата година

здраве, берекет да има!

 

 

  Стихотворението участва в Националния конкурс "Магията на кукера"2024 в с. Климент и спечели специална награда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...