Седеше старец сам в самотата,
вперил поглед в нощното небе,
много мъка бе стаил в душата,
много мъка - в туй сърце.
И мислеше си той за дните
на младост, на безгрижен свят,
но уви, минали си бяха младините,
скърбеше, беше го и яд.
Малки стъпки нарушиха тишината,
детски смях изпълни двора,
нямаше я вече самотата,
а глъч, веселие и хора. ...