Старец

Седеше старец сам в самотата,
вперил поглед в нощното небе,
много мъка бе стаил в душата,
много мъка - в туй сърце.

И мислеше си той за дните
на младост, на безгрижен свят,
но уви, минали си бяха младините,
скърбеше, беше го и яд.

Малки стъпки нарушиха тишината,
детски смях изпълни двора,
нямаше я вече самотата,
а глъч, веселие и хора.

Седеше старецът пред своя праг
с усмивка на лицето старо:
"Животът е безценна благодат,
не го забравяй, мое мило чадо!"