15 июн. 2006 г., 21:39

Старецът 

  Поэзия
819 0 5
Старецът
Небето черно свети красиво
в страшна безлунна тъма,
вятър лъхне, със студа си пронизва,
само сянка се мярка една.
По камениста пътека краката ме водят,
в чиито край научих полезен урок,
там, гдето сега само пияници бродят,
зъзне старец, борещ се с тежък живот.
Когато от там ази минах,
подпрян бе той на студена стена,
с учудване гледах го, ала разбирах - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Все права защищены

Предложения
: ??:??