Старецът
Старецът
Небето черно свети красиво
в страшна безлунна тъма,
вятър лъхне, със студа си пронизва,
само сянка се мярка една.
По камениста пътека краката ме водят,
в чиито край научих полезен урок,
там, гдето сега само пияници бродят,
зъзне старец, борещ се с тежък живот.
Когато от там ази минах,
подпрян бе той на студена стена,
с учудване гледах го, ала разбирах -
за милостиня към мене протяга ръка.
В окъсана дрипа, с бели оредели коси,
Със мъка в гърдите, с влажни и тъжни очи,
седнал бе на старо одеало,
с избродиран посредата му пламък,
а краката му боси и ледени
станали бяха на камък.
Гладен бездомник, отритнат от всички.
Може би иска само храна и капка любов,
тъжно загледан е в забързани крачки
на хора, нечуващи бедняшкия зов.
С благодарност към мене погледна,
когато му дадох монета една.
Просяк бе, но сърцето му хич не е бедно,
пълно бе със любов към света.
История той ми разказа
за златния храм на Христос,
който обичал и помагал на хората,
без да гледа кой обут е бил и кой бос.
Гледах го и сълзите ми рукнаха,
появи се обич по мойто бледо лице,
този човек не познавах, ала обикнах го,
защото имаше красиво сърце.
При бедния старец обичах да ходя:
носех му храна и вода,
а той ми разказваше някоя стара история
За чудесата, що са по света.
Толкова мъка и болка, страдание
има в съдбата на този човек,
ала той с надежда гледа и без отчаяние,
не мрази живота, макар тъй свиреп.
Понякога чудех се, на какво се бегло усмихва,
какво ли тъй в очите му влажни блести.
Пада тогава сълза неизплакана,
а по лицето му грейват златни лъчи:
„Усмихвам се мило момиче, защото,
макар към края да е веч моят път,
в живота пълен със тежки страдания,
Разбрах туй, що хората не ще разберат.
Любовта, която от душата идва,
щедростта, родена в едно топло сърце,
Това е в живота богатството истинско,
видяно в очите на едно дете.
Един ден, когато при стената отидох,
потопи се сърцето в безкрайна тъга.
Старецът и неговото одеало ги нямаше -
Отнесла бе ги тихо смъртта.
Ала няма аз да забравя,
туй, що научи ме един бедняк,
че нещастието в живота, не бедността е,
а това - да си глупак!!
© Радост Вълчева All rights reserved.
