Всеки ден по улицата крачи
с бастунче и стъпчици ситни.
Годините доста тежат му, значи -
гръб е привел и очите присвива.
С плаха усмивка до всеки спира
за поздрав и няколко думи.
Така малко топлинка си намира,
че самотата страшно тежи му.
Устата отронва: ”Как си ти, чедо?”
Очите му старчески греят.
Сила ли има, усмихва се ведро,
а ръцете му силно треперят. ...