Старецът
Всеки ден по улицата крачи
с бастунче и стъпчици ситни.
Годините доста тежат му, значи -
гръб е привел и очите присвива.
С плаха усмивка до всеки спира
за поздрав и няколко думи.
Така малко топлинка си намира,
че самотата страшно тежи му.
Устата отронва: ”Как си ти, чедо?”
Очите му старчески греят.
Сила ли има, усмихва се ведро,
а ръцете му силно треперят.
Стъпките свои последни минава,
на светлинката и човека се радва.
С всеки в деня се вече прощава,
че малко от дългия път му остава…
© Мария All rights reserved.
