12 февр. 2008 г., 09:05

Стари приятели...

1.1K 0 3

Позволи ми да залича болката с целувка,

да стопля с приятелската си ръка,

измръзналата ти, ранена душа,

да изтрия нежно тази горда сълза...

Нека те прегърна, приятелю, моля,

нека тихо болката ти споделя.

Ще стоя безмълвно и ще си отида,

когато залича последната преглътната сълза...

А когато ме срещнеш някой ден,

поздрави ме с усмивка мила,

както един събуден хубав спомен

и от сърце ми кажи: "Здравей, приятелко мила!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диа-непокорна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...