12 февр. 2008 г., 09:05

Стари приятели...

1.1K 0 3

Позволи ми да залича болката с целувка,

да стопля с приятелската си ръка,

измръзналата ти, ранена душа,

да изтрия нежно тази горда сълза...

Нека те прегърна, приятелю, моля,

нека тихо болката ти споделя.

Ще стоя безмълвно и ще си отида,

когато залича последната преглътната сълза...

А когато ме срещнеш някой ден,

поздрави ме с усмивка мила,

както един събуден хубав спомен

и от сърце ми кажи: "Здравей, приятелко мила!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диа-непокорна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...