Позволи ми да залича болката с целувка,
да стопля с приятелската си ръка,
измръзналата ти, ранена душа,
да изтрия нежно тази горда сълза...
Нека те прегърна, приятелю, моля,
нека тихо болката ти споделя.
Ще стоя безмълвно и ще си отида,
когато залича последната преглътната сълза...
А когато ме срещнеш някой ден,
поздрави ме с усмивка мила,
както един събуден хубав спомен
и от сърце ми кажи: "Здравей, приятелко мила!"
© Диа-непокорна All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
