Позволи ми да залича болката с целувка,
да стопля с приятелската си ръка,
измръзналата ти, ранена душа,
да изтрия нежно тази горда сълза...
Нека те прегърна, приятелю, моля,
нека тихо болката ти споделя.
Ще стоя безмълвно и ще си отида,
когато залича последната преглътната сълза...
А когато ме срещнеш някой ден,
поздрави ме с усмивка мила,
както един събуден хубав спомен
и от сърце ми кажи: "Здравей, приятелко мила!"
© Диа-непокорна Todos los derechos reservados