12.02.2008 г., 9:05

Стари приятели...

1.1K 0 3

Позволи ми да залича болката с целувка,

да стопля с приятелската си ръка,

измръзналата ти, ранена душа,

да изтрия нежно тази горда сълза...

Нека те прегърна, приятелю, моля,

нека тихо болката ти споделя.

Ще стоя безмълвно и ще си отида,

когато залича последната преглътната сълза...

А когато ме срещнеш някой ден,

поздрави ме с усмивка мила,

както един събуден хубав спомен

и от сърце ми кажи: "Здравей, приятелко мила!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диа-непокорна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...