14 янв. 2015 г., 11:37

Стари работи 

  Поэзия
933 0 10

Ей ме - тревичката роша с краче,
чак до уши зачервена.
Слушам те, мънкам и крия лице -
хем поласкана, хем пък смутена.

Ей, те и тебе с прическа "врабче",
в ризка каре и с пагони.
Ти ми говориш, размахваш ръце
и ми напомняш рицар без броня.

Ето ни двамата в слънчев следобед.
Помни ни пейката в парка.
Беше моментът и мил и особен -
цветно петно, сред житейските шарки.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??