14 янв. 2015 г., 11:37

Стари работи

Поэзия

1.3K 0 10

Ей ме - тревичката роша с краче,
чак до уши зачервена.
Слушам те, мънкам и крия лице -
хем поласкана, хем пък смутена.

Ей, те и тебе с прическа "врабче",
в ризка каре и с пагони.
Ти ми говориш, размахваш ръце
и ми напомняш рицар без броня.

Ето ни двамата в слънчев следобед.
Помни ни пейката в парка.
Беше моментът и мил и особен -
цветно петно, сред житейските шарки.

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Свежарско

2015-01-15T23:15:20+02:00
Регина (Радост Даскалова)

благодаря за коментарите!

2015-01-15T11:16:19+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Харесва ми стилът ти - нежен, женствен, напевен!

2015-01-14T17:53:57+02:00
странница (Сеси)

Ех, че свежо и хубаво!

2015-01-14T16:52:37+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Зашеметяващо..., - ето ги простите неща, които придават стойност на живота - една усмивка, една прегръдка и зелена трева...!!!
"Ей ме - тревичката роша с краче,
чак до уши зачервена.
Слушам те, мънкам и крия лице -
хем поласкана, хем пък смутена."
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури."
Оскар Уайлд

2015-01-14T15:59:02+02:00