23 окт. 2009 г., 19:38

Старицата 

  Поэзия » Другая
642 0 5

Старицата  с пръстите си сухи

на стар площад до мъртъв шадраван

с коматче хляб изхранва ято птици -

към Бога дневната ù дан.

И някак глух, забързан, покрай нея

върви Светът със своите неволи,

не спира никой, нито пък поглежда,

старицата, трохи която рони.

А тя в своята нерадост,

във черното на своята самота,

от залъка откраднат от живота

на всички нас изкупваше греха.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??