23.10.2009 г., 19:38 ч.

Старицата 

  Поезия » Друга
641 0 5

Старицата  с пръстите си сухи

на стар площад до мъртъв шадраван

с коматче хляб изхранва ято птици -

към Бога дневната ù дан.

И някак глух, забързан, покрай нея

върви Светът със своите неволи,

не спира никой, нито пък поглежда,

старицата, трохи която рони.

А тя в своята нерадост,

във черното на своята самота,

от залъка откраднат от живота

на всички нас изкупваше греха.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??