1 мар. 2009 г., 23:13

Старите вещи

825 0 6
Държиме се здраво за старите вещи!
С досада се питам защо е така -
решително всичко излишно събирам
и пак си ги връщам по своите места!

Това одеялце е толкова мило,
то спомня ми моите малки деца,
децата ги няма - те вече пораснаха,
подгониха своя си лична мечта.

С досада събирам и старите рокли,
но как да изхвърля онази сега,
с която на бала бях млада и хубава
и никога вече не ще е така.

А как да изхвърля писмата и снимките,
и старите мебели – купувани с пот,
та всяка от тях е един малък спомен -
отчупено късче от моя живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • така е , но не бива да живеем със спомени..."вчера не ще върнеш, утре не ще догониш..." ,за това живей с настоящето и по-добре ги изхвърли ! А стихът е супер !
  • Благодаря ви мили приятели и да е честит на всички Националният ни празник!
  • Браво! Тъжно е, но много красиво!
  • Така е , Ваня!Но трябва място и за новите неща!Знам ,че в душата ти има място за всичко.Силно ме докосна твоя стих!
  • Дълбоко ме докосна, Ваня!
    И за мен са болка старите вещи.
    Ненужни, но скъпи като спомен...
    Поздрави и ЧБМ!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...