1.03.2009 г., 23:13

Старите вещи

820 0 6
Държиме се здраво за старите вещи!
С досада се питам защо е така -
решително всичко излишно събирам
и пак си ги връщам по своите места!

Това одеялце е толкова мило,
то спомня ми моите малки деца,
децата ги няма - те вече пораснаха,
подгониха своя си лична мечта.

С досада събирам и старите рокли,
но как да изхвърля онази сега,
с която на бала бях млада и хубава
и никога вече не ще е така.

А как да изхвърля писмата и снимките,
и старите мебели – купувани с пот,
та всяка от тях е един малък спомен -
отчупено късче от моя живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така е , но не бива да живеем със спомени..."вчера не ще върнеш, утре не ще догониш..." ,за това живей с настоящето и по-добре ги изхвърли ! А стихът е супер !
  • Благодаря ви мили приятели и да е честит на всички Националният ни празник!
  • Браво! Тъжно е, но много красиво!
  • Така е , Ваня!Но трябва място и за новите неща!Знам ,че в душата ти има място за всичко.Силно ме докосна твоя стих!
  • Дълбоко ме докосна, Ваня!
    И за мен са болка старите вещи.
    Ненужни, но скъпи като спомен...
    Поздрави и ЧБМ!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...