10 авг. 2012 г., 11:04

Старият бюфет

972 0 33

Зад стъклена витринка във бюфета,

наперени и с вирнати нослета,

изящни фигурки от костен порцелан

си мерят блясъка и формите без свян.

 

Сервизчета за чай и за кафета

във златни роклички на розови цветчета

жадуват клюки за любов и изневяра

и трепват, щом вратата се отваря.

 

Усмихнати, любезни гювечета

във бежови костюми и бомбета

обсъждат гейша със ветрило и гердан,

приятелка на ваза от Бутан.

 

Мълчи замислен старият кристал,

пред важни гости гордо бе звънял,

мечтае пак на няколко езика

„Наздраве” по бохемски да извика.

 

Зад стъклена витринка във бюфета

Ромео чака свойта Жулиета,

а някъде във дъното зад тях

е запечатан в рамки моят смях.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...