Aug 10, 2012, 11:04 AM

Старият бюфет

  Poetry » Other
970 0 33

Зад стъклена витринка във бюфета,

наперени и с вирнати нослета,

изящни фигурки от костен порцелан

си мерят блясъка и формите без свян.

 

Сервизчета за чай и за кафета

във златни роклички на розови цветчета

жадуват клюки за любов и изневяра

и трепват, щом вратата се отваря.

 

Усмихнати, любезни гювечета

във бежови костюми и бомбета

обсъждат гейша със ветрило и гердан,

приятелка на ваза от Бутан.

 

Мълчи замислен старият кристал,

пред важни гости гордо бе звънял,

мечтае пак на няколко езика

„Наздраве” по бохемски да извика.

 

Зад стъклена витринка във бюфета

Ромео чака свойта Жулиета,

а някъде във дъното зад тях

е запечатан в рамки моят смях.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...