Aug 10, 2012, 11:04 AM

Старият бюфет

  Poetry » Other
971 0 33

Зад стъклена витринка във бюфета,

наперени и с вирнати нослета,

изящни фигурки от костен порцелан

си мерят блясъка и формите без свян.

 

Сервизчета за чай и за кафета

във златни роклички на розови цветчета

жадуват клюки за любов и изневяра

и трепват, щом вратата се отваря.

 

Усмихнати, любезни гювечета

във бежови костюми и бомбета

обсъждат гейша със ветрило и гердан,

приятелка на ваза от Бутан.

 

Мълчи замислен старият кристал,

пред важни гости гордо бе звънял,

мечтае пак на няколко езика

„Наздраве” по бохемски да извика.

 

Зад стъклена витринка във бюфета

Ромео чака свойта Жулиета,

а някъде във дъното зад тях

е запечатан в рамки моят смях.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...