10 ago 2012, 11:04

Старият бюфет

  Poesía » Otra
969 0 33

Зад стъклена витринка във бюфета,

наперени и с вирнати нослета,

изящни фигурки от костен порцелан

си мерят блясъка и формите без свян.

 

Сервизчета за чай и за кафета

във златни роклички на розови цветчета

жадуват клюки за любов и изневяра

и трепват, щом вратата се отваря.

 

Усмихнати, любезни гювечета

във бежови костюми и бомбета

обсъждат гейша със ветрило и гердан,

приятелка на ваза от Бутан.

 

Мълчи замислен старият кристал,

пред важни гости гордо бе звънял,

мечтае пак на няколко езика

„Наздраве” по бохемски да извика.

 

Зад стъклена витринка във бюфета

Ромео чака свойта Жулиета,

а някъде във дъното зад тях

е запечатан в рамки моят смях.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...