10 ago 2012, 11:04

Старият бюфет

  Poesía » Otra
973 0 33

Зад стъклена витринка във бюфета,

наперени и с вирнати нослета,

изящни фигурки от костен порцелан

си мерят блясъка и формите без свян.

 

Сервизчета за чай и за кафета

във златни роклички на розови цветчета

жадуват клюки за любов и изневяра

и трепват, щом вратата се отваря.

 

Усмихнати, любезни гювечета

във бежови костюми и бомбета

обсъждат гейша със ветрило и гердан,

приятелка на ваза от Бутан.

 

Мълчи замислен старият кристал,

пред важни гости гордо бе звънял,

мечтае пак на няколко езика

„Наздраве” по бохемски да извика.

 

Зад стъклена витринка във бюфета

Ромео чака свойта Жулиета,

а някъде във дъното зад тях

е запечатан в рамки моят смях.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....