Старият цигулар
СТАРИЯТ ЦИГУЛАР
Облечен в смокинг овехтял
с протрит ревер, с цилиндър стар,
и с лък в ръка рисуваше мелодии...
в душите, старият цигулар.
Той беше там,
във дъжд и в пек, и в мраз
под навес, до блестящите витрини
и свиреше изкустно и в захлас
сонатите на Паганини.
Витрините трептяха в резонанс
с поредния флажолет и пицикато
дори и славеят изпадна в транс
и отлетя на север посред лято.
На свечеряване, цигулката си като бебе
поставяше с любов в калъфа черен
потъваше самотен във ноща
под мишница с приятелят си верен.
И случи се един ден... Тишина,
и сякаш онемя земята,
казват че отишъл там...
пред беловласия Господар
да свири своята Соната.
Авт. Весо: 24.02.2018г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
