СТАРИЯТ ЦИГУЛАР

Облечен в смокинг овехтял

с протрит ревер, с цилиндър стар,

и с лък в ръка  рисуваше мелодии...

в душите, старият цигулар.

Той беше там,

във дъжд и в пек, и в мраз

под навес, до блестящите витрини

и свиреше изкустно и в захлас

сонатите на Паганини.

Витрините трептяха в резонанс

с поредния флажолет и пицикато

дори и славеят изпадна в транс

и отлетя на север посред лято.

На свечеряване, цигулката си като бебе

поставяше с любов в калъфа черен

потъваше самотен във ноща

под  мишница с приятелят си верен.

И случи се един ден... Тишина,

и сякаш онемя земята,

казват че отишъл там...

пред беловласия Господар

да свири своята Соната.

Авт. Весо: 24.02.2018г.