Aug 16, 2018, 2:10 AM

Старият цигулар

807 1 1

СТАРИЯТ ЦИГУЛАР

 

Облечен в смокинг овехтял

с протрит ревер, с цилиндър стар,

и с лък в ръка  рисуваше мелодии...

в душите, старият цигулар.

 

Той беше там,

във дъжд и в пек, и в мраз

под навес, до блестящите витрини

и свиреше изкустно и в захлас

сонатите на Паганини.

 

Витрините трептяха в резонанс

с поредния флажолет и пицикато

дори и славеят изпадна в транс

и отлетя на север посред лято.

 

На свечеряване, цигулката си като бебе

поставяше с любов в калъфа черен

потъваше самотен във ноща

под  мишница с приятелят си верен.

 

И случи се един ден... Тишина,

и сякаш онемя земята,

казват че отишъл там...

пред беловласия Господар

да свири своята Соната.

 

Авт. Весо: 24.02.2018г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...