Тихо е по уличките малки
на стария град.
Той ще се събуди с утрото,навярно по-млад.
С амфитеатъра си и къщите
на родове богати,
той от миналото
поздрав ми изпрати.
С вековната Марица
и градските тепета,
той е като царица
сред градовете.
В сърцето ми остана
една следа.
Докоснах се до тебе,
Пловдив, и ти стана
част от моята душа.
© Васил Георгиев Все права защищены