Тихо е по уличките малки
на стария град.
Той ще се събуди с утрото,навярно по-млад.
С амфитеатъра си и къщите
на родове богати,
той от миналото
поздрав ми изпрати.
С вековната Марица
и градските тепета,
той е като царица
сред градовете.
В сърцето ми остана
една следа.
Докоснах се до тебе,
Пловдив, и ти стана
част от моята душа.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво за стиха