бармах (Леонид Стоянов)
103 724
22 апр. 2008 г., 18:38

Старият кочияш 

  Поэзия
858 0 9

Бездомен скиташе, без роден кът.

Забравил своето начало.

Животът бе му черен път,

а тъгата топло наметало.

 

Затъвал беше често във калта

и сам, без никаква опора,

разчитайки на своята ръка,

се справяше с поредната неволя.

 

Понякога се случваше така,

че някой със "приятелски" замах

да хвърли камъни под двете колела

или прът да сложи между тях.

 

Той всичко подминаваше с усмивка.

В юздите си държеше този свят.

Не пристигаше на гари и не чакаше на спирка.

Живееше свободен - истински номад.

 

И в залеза на своя земен път,

в диалог със свойта бледа сянка.

Създаваше за себе си мита -

съвременният Дон Кихот, без Санчо Панса.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??