Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта
и сам, без никаква опора,
разчитайки на своята ръка,
се справяше с поредната неволя.
Понякога се случваше така,
че някой със "приятелски" замах
да хвърли камъни под двете колела
или прът да сложи между тях. ...