Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта
и сам, без никаква опора,
разчитайки на своята ръка,
се справяше с поредната неволя.
Понякога се случваше така,
че някой със "приятелски" замах
да хвърли камъни под двете колела
или прът да сложи между тях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up