Старият кочияш
Бездомен скиташе, без роден кът.
Забравил своето начало.
Животът бе му черен път,
а тъгата топло наметало.
Затъвал беше често във калта
и сам, без никаква опора,
разчитайки на своята ръка,
се справяше с поредната неволя.
Понякога се случваше така,
че някой със "приятелски" замах
да хвърли камъни под двете колела
или прът да сложи между тях.
Той всичко подминаваше с усмивка.
В юздите си държеше този свят.
Не пристигаше на гари и не чакаше на спирка.
Живееше свободен - истински номад.
И в залеза на своя земен път,
в диалог със свойта бледа сянка.
Създаваше за себе си мита -
съвременният Дон Кихот, без Санчо Панса.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
