22 сент. 2018 г., 22:45

Старо вино

1.1K 6 22

Отново сме заедно в класната стая.

И както преди - с теб на първия чин.

Незримо присядат и чувствата стари…

Но влюбен от двама бе само един.

 

А другият предан приятел остана.

Навярно така е било за добро.

В съня само - сбъднати страстни желания...

Наяве - прибежище, крепост и брод.

 

И няма кървящи следи, няма болка.

Душите открито се гледат в очи.

Два пътя с еднакви посоки - към Бога...

Искри вино в чашите… И не горчи!


 

7.6.2018.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурно нсъм "спала" и съм пропуснала много хубави стихове от теб,Албенче!Е,сега те поразрових,,до където стигна...Много мило ми стана от тоя ти спомен..И аз имам подобен и когато след двадесет години се събрахме всички съученици,изсвириха едно танго "за несбъднатите мераци",беше много забавно,защото такава "заспала пуйка" не бях само аз...Почти всички танцуващи!.
  • Благодаря ти, мила Елче! Здраве, любов и вдъхновение ти пожелавам!
  • :Много красив стих за първите трепети, които цял живот помним! Поздравления, Албенче! Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Щастлива, споделена любов ти желая!
  • Понякога в откровениятя си сядаме на първия чин.Има и болка и примирение по често само за един.Дали е справедливо?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...