7 окт. 2011 г., 19:38

Старопланинска симфония 

  Поэзия » Другая
531 0 4

Родих се в песента на ветровете

и в шепота на дъбовите клони,

жадно пих от слънчевите извори,

от сенките на старите корони.


И ето, че своята горда снага

ясен изправя пред мене Балканът.

О, сякаш небето подпира титанът

на своята царствена снежна глава!


Казват, бродят босоноги самодиви

нощем, скрити в горската тъма,

и пеят... пеят за гнездата на орлите,
свити край небесната врата...


Родих се от планинската утроба,

там, хайдушката ми песен де ехти,

и там ще легна пак в земята родна,

в покой най-сетне да склопя очи.

 

© Александър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??