Старопланинска симфония
Родих се в песента на ветровете
и в шепота на дъбовите клони,
жадно пих от слънчевите извори,
от сенките на старите корони.
И ето, че своята горда снага
ясен изправя пред мене Балканът.
О, сякаш небето подпира титанът
на своята царствена снежна глава!
Казват, бродят босоноги самодиви
нощем, скрити в горската тъма,
и пеят... пеят за гнездата на орлите,
свити край небесната врата...
Родих се от планинската утроба,
там, хайдушката ми песен де ехти,
и там ще легна пак в земята родна,
в покой най-сетне да склопя очи.
© Александър All rights reserved.
