Старостта на живота
Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла,
обляна е в самотна чистота.
Отблясъка на дивото ѝ тяло
сърцето ми налива с вечността.
Краката ми са меки и са пролет.
Изсъхнала. Без птици и лъчи.
Душата на несбъднатия полет
копнежа за сърцето ти роди.
Отивам си. Във късната ни есен
изгубих твоя пламък сред тела.
Бъди човек, мелодия и песен –
която ще попие в‘ вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
