Старостта на живота

13.02.2018 г., 0:21 ч.

Поезия » Гражданска, Друга

5.0 (8)

611 5 3

Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла,
обляна е в самотна чистота.
Отблясъка на дивото ѝ тяло
сърцето ми налива с вечността.
Краката ми са меки и са пролет.
Изсъхнала. Без птици и лъчи.
Душата на несбъднатия полет
копнежа за сърцето ти роди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Неистово

Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
Апостоле!

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Заветът на Вапцаров

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...

Още произведения »