23 янв. 2016 г., 19:33

Старото Отново

413 0 0

Нюланд пак се появи

и Слугинажът пак се прояви,

той е винаги на пост,

щом похлопа босът като „гост”.

 

Юздите пак брутално ще се дърпат,

камшикът пак с усмивка ще плющи,

човекът се озърта гладен и опърпан,

а казионът с нови залпове трещи!

 

Изтърканата режисура

като продънено кресло,

предлага гнусните кусури

за своите реки от мед и от масло.

 

Пак се вихри гледания филм,

пак се точи тая клоунада,

все във същия дебилен стил,

да превъзнася погребалната фасада.

 

Всичко живо пука се от

спуснатия студ,

хлипа с примката народ

през мрачните години,

който я посочи обявяват го за луд,

хлипащи, опасно луди

и навяващата мраз машина!

 

гр. София, 19. 01. 2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...