23 янв. 2016 г., 19:33

Старото Отново

410 0 0

Нюланд пак се появи

и Слугинажът пак се прояви,

той е винаги на пост,

щом похлопа босът като „гост”.

 

Юздите пак брутално ще се дърпат,

камшикът пак с усмивка ще плющи,

човекът се озърта гладен и опърпан,

а казионът с нови залпове трещи!

 

Изтърканата режисура

като продънено кресло,

предлага гнусните кусури

за своите реки от мед и от масло.

 

Пак се вихри гледания филм,

пак се точи тая клоунада,

все във същия дебилен стил,

да превъзнася погребалната фасада.

 

Всичко живо пука се от

спуснатия студ,

хлипа с примката народ

през мрачните години,

който я посочи обявяват го за луд,

хлипащи, опасно луди

и навяващата мраз машина!

 

гр. София, 19. 01. 2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...