23 ene 2016, 19:33

Старото Отново

  Poesía
409 0 0

Нюланд пак се появи

и Слугинажът пак се прояви,

той е винаги на пост,

щом похлопа босът като „гост”.

 

Юздите пак брутално ще се дърпат,

камшикът пак с усмивка ще плющи,

човекът се озърта гладен и опърпан,

а казионът с нови залпове трещи!

 

Изтърканата режисура

като продънено кресло,

предлага гнусните кусури

за своите реки от мед и от масло.

 

Пак се вихри гледания филм,

пак се точи тая клоунада,

все във същия дебилен стил,

да превъзнася погребалната фасада.

 

Всичко живо пука се от

спуснатия студ,

хлипа с примката народ

през мрачните години,

който я посочи обявяват го за луд,

хлипащи, опасно луди

и навяващата мраз машина!

 

гр. София, 19. 01. 2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...