Jan 23, 2016, 7:33 PM

Старото Отново

  Poetry
412 0 0

Нюланд пак се появи

и Слугинажът пак се прояви,

той е винаги на пост,

щом похлопа босът като „гост”.

 

Юздите пак брутално ще се дърпат,

камшикът пак с усмивка ще плющи,

човекът се озърта гладен и опърпан,

а казионът с нови залпове трещи!

 

Изтърканата режисура

като продънено кресло,

предлага гнусните кусури

за своите реки от мед и от масло.

 

Пак се вихри гледания филм,

пак се точи тая клоунада,

все във същия дебилен стил,

да превъзнася погребалната фасада.

 

Всичко живо пука се от

спуснатия студ,

хлипа с примката народ

през мрачните години,

който я посочи обявяват го за луд,

хлипащи, опасно луди

и навяващата мраз машина!

 

гр. София, 19. 01. 2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...