Нюланд пак се появи
и Слугинажът пак се прояви,
той е винаги на пост,
щом похлопа босът като „гост”.
Юздите пак брутално ще се дърпат,
камшикът пак с усмивка ще плющи,
човекът се озърта гладен и опърпан,
а казионът с нови залпове трещи!
Изтърканата режисура
като продънено кресло,
предлага гнусните кусури
за своите реки от мед и от масло.
Пак се вихри гледания филм,
пак се точи тая клоунада,
все във същия дебилен стил,
да превъзнася погребалната фасада.
Всичко живо пука се от
спуснатия студ,
хлипа с примката народ
през мрачните години,
който я посочи обявяват го за луд,
хлипащи, опасно луди
и навяващата мраз машина!
гр. София, 19. 01. 2016г.
© Димитър Христов All rights reserved.