27 авг. 2013 г., 22:47

Статус

952 0 1

Радвам се, че  още дишам,

истории, драми описвам,

как жална е тяхната участ,

пълна със скръб  и ужас.

Радвам се, че вярата ми не секва,

в този свят лъжовен и мерзки,

че имаме плодоносни краища,

където доброто е спастрено.

Казват, този свят коварен е,

мрежи сплита, омайва те,

но сякаш запяват фанфари,

ври кръвта ми и огън запалва.

Толкова мъка и радост нося,

с вени издути, с напукана броня,

но жива съм и несломима,

борбена жена, куражлия.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...