27 авг. 2013 г., 22:47

Статус

956 0 1

Радвам се, че  още дишам,

истории, драми описвам,

как жална е тяхната участ,

пълна със скръб  и ужас.

Радвам се, че вярата ми не секва,

в този свят лъжовен и мерзки,

че имаме плодоносни краища,

където доброто е спастрено.

Казват, този свят коварен е,

мрежи сплита, омайва те,

но сякаш запяват фанфари,

ври кръвта ми и огън запалва.

Толкова мъка и радост нося,

с вени издути, с напукана броня,

но жива съм и несломима,

борбена жена, куражлия.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...